<< всички новини

Екскурзия до село Жребичко

Екскурзия до село Жребичко, архитектурен резерват на Пазарджишката област.
Учениците от 9 „А” клас, участници в клуб „ Архитектурна работилница” по проекта „Твоят час” на 29 март посетиха село Жребичко. Целта беше запознаване със строителните традиции на миналото, с уникалните старинни къщи, разпръснати върху баирите сред изключително красива природа. Селото е обявено за архитектурен резерват преди 18 години, а името му се свързва с легендата за изгубено жребче, което стопаните намерили на мястото на сегашното село след тежка зима. Тази легенда е свързана с древните траки - най-изкусните коневъди в Античния свят.
За начина на строителство на къщите ни разказа дядо Митко, с когото се запознахме случайно в селото. Старовремските къщи на селото са запазили своята самобитна архитектура и трайно се отличават от типичната селска архитектура. Покривите не са покрити с керемиди, а със специални скални плочи, добити от слюдеста скала, каквато се намира до близкия град Брацигово. Паянтовата къща или паянтовият градеж е съставна конструкция, която се изгражда от три елемента –дървен скелет, пълнеж и мазилка. Дървеният скелет образува гръбнака на паянтовата стена и се сглобява по определен шаблон. Той се изгражда от хоризонтални греди (табани), вертикални греди (диреци, мертеци) и наклонени греди (паянти). Паянтовият пълнеж е така наречена “плетарка”, когато полетата между гредите се изпълват с плет и омазват от двете страни с глина, размесена със слама.

За съжаление повечето от къщите са къщи-призраци, рухнали, безстопанствени с едва доловим спомен за живота кипял едно време тук. Тревожен факт е обаче, че и тези редки случаите на ремонт и реставрацията на старите къщи е направен без нужното умение и уважение към труда на старите майстори.

Дори съвсем краткото запознаване със село Жребичко, с малкото му останали жители и неговата запазена автентичност е едно изключително приятно преживяване.

По стар черен път тръгнахме от село Жребичко до един връх с 12-метров кръст и параклиса на св. Илия, издигнат в прослава на завърналата се вяра на един жребичанин. Вървяхме по пътечка с нацъфтели наоколо жълти минзухари, прескачахме потоци с вода, заобикаляхме силно ерозирали скали, които със своята странна и причудлива форма придават неописуема живописност на гледката. След 30 минути стигнахме до този огромен железен християнски кръст, който се извисява над скалите и гората и оттам огледахме целия хоризонт край местността - цялата Тракийска низина: от Пещера през Пазарджик до гр. Кричим и дори в далечината видяхме тепетата на Пловдив.

Много има какво да покаже Жребичко. Но, както казват местните – трябва да имаш поне мъничко очи и душа, за да видиш и почувстваш всичко това…